Дъжда хлопаше по прозореца, а телефонът вече звънеше повече от 5 минути. Явно човекът отсреща се нуждаеше толкова много от човека в тази стая. Последният не вдигаше, не защото не искаше, а защото спеше. Едва след 7та минута той отвори очи. Докато се осъзнае какво става телефонът спря да звъни. Тихо изпсува. Той загледа тавана. Каза си за пореден път, че трябва да направи ремонт на квартирата си, която се бе превърнала в негов апартамент за последните 5 години. Той стана и отиде в банята. Изплакна си лицето и се върна в леглото. Явно не смяташе да става. Часът беше някъде около 11 сутринта, но човек не можеше да познае точно колко е ако се водеше по вида на времето навън. Преди да затвори очи и да се понесе отново в страната на сънищата, телефонът звънна за втори път. Сега бе решен да се обади. Стана и вдигна слушалката на телефона:
- Стивън ли е? - попита женски, мек и страхлив гласец.
- Да! - отговори мъжа.
- Добре, аз съм Мелина. Не знам дали ме помниш, но преди време се засякохме в един стриптийз клуб. Ти беше дошъл да разследваш смъртта на една моя приятелка - рускинята Мария Ленкович.
- Да, - повтори се Стивън. - имам спомени за теб...
- Пихме по едно кафе с теб, сега имам нужда от помощта ти.
- Разбира се, но ще трябва да се видим на четири очи.
- Да, няма проблем. Още тази вечер ще можеш ли?
Стивън не беше зает човек, обикновено целия му ден преминаваше в лутане и разкарване насам натам, ако нямаше някой случай за разследване. Щом станеше дума за убийство или кражба той винаги бе там и бе един от най-добрите.
- Тази вечер ли... - направи се на зает Стивън - Да, добре е!
Уговориха си среща и Стивън затвори телефона. Нави си часовника да звънне в 5 часа и отново легна да спи.
 


* * *
 


Часовникът иззвъня свирепо и досадно. Стивън бе изморен от предната вечер и реши да си поспи още малко. След около 15 минути излежаване той стана. Изми си зъбите и се преоблече. Знаеше, че след около 2 часа трябваше да бъде в кафе Магура и затова забърза. Беше петък и пътищата в Лос Анджелис бяха претрупани. Ако искаше да стигне навреме с кола, трябваше да тръгне веднага. Стивън мразеше хора, които закъсняват за срещи и естествено, той никога не закъсняваше. Мислеше в перспектива - както в случая - „Ако попадна в някакво задръстване, по-добре да тръгна сега.” Но тогава се сети - жената може би ще искаше да пият по едно, а Стивън също така мразеше хората, които карат в нетрезво състояние. „Ще тръгна пеш сега”. Той излезе от квартирата си, която се намираше на Колумбия Авеню и пое надолу по тротоара. Той мина покрай тенис кортовете и се загледа за малко в играчите. Той винаги бе мечтал да се научи да играе тенис, но все не успяваше. Това бе една от скритите му, неизпълнени мечти. Една топка падна до него. Тъй като никой не я потърси, а на кортовете имаше много топки, Адвенчърсън я взе и прибра в джоба. Малко преди уговорения час Стивън беше на точното място. Явно и Мелина не харесва хората, които закъсняват, защото тя беше вече там. Тя беше чернокоса, красива жена с дребна зелена дамска чантичка. Стивън се здрависа с нея и й подаде визитната си картичка. На нея пишеше:

„Стивън Адвенчърсън - криминален детектив
Колумбия Авеню 15, тел: 555 - 34564 - 213
Мото: Приключението е моят живот”
- Добър вечер! - поздрави Стивън.
- Добра да е. - каза Мелина и влезнаха в кафенето.
След около 5 минути вече бяха настанени в уютното кафене. Течеше нежна рок музика на Guns N’ Roses. И на двамата им хареса какво чуваха ушите им. Веднага след като седнаха на меките възглавници на ъгловото диванче дойде сервитьорът.
- Какво ще желаете? - попита учтиво той.
- За мен едно шардоне. - каза Мелина без да разглежда менюто.
Стивън имаше слабост към бирата затова си поръча една. При по-добро развитие на вечерта можеше да си поръча и вино.
- Така, нека говорим делово - каза Стивън.
- Добрe, щом желаете направо на работа. Преди около два месеца, когато се прибрах след работа, ми се обадиха по телефона. Съобщиха ми, че майка ми се е самоубила. Едвам го преживях. Не вярвам, че тя е способна на такова нещо. Не беше такава жена. Винаги беше лъчезарна, усмихната, оптимистична към живота. Отворена към всеки, готова да помогне, стига това да е по силите й. - малка капка сълза се спусна по лицето на Мелина. Гримът й леко се размаза. Тя взе салфетка от масата и се забърса - След един месец, на същата дата, баща ми се самоуби. Тогава вече започнах да се треса от страх и от мъка. Не знаех какво се случва. Казаха ми, че е взимал наркотици, които са го подтикнали да извърши това брутално нещо. Аз отново не повярвах. Реших да се обърна към теб, защото смятам, че това няма нищо общо със самоубийство. Мисля, че някой ги е убил и го е инсценирал.
Сервитьорът донесе шардонето и бирата.
- Сигурна ли си, че си права? Може да се окажат наистина самоубийства!
- Да! Сигурна съм напълно!
- Добре тогава , ще ми трябват начални пари.
- Разбира се, пари ще ти уредя. Кажи какво друго ти е нужно?
- Първо, имаш ли някакви предположения кой може да ги е убил? Някакви врагове?
- Не. Имах едно гадже наскоро. Зарязах го, но той е свестен тип и предполагам, че не би сторил подобно нещо. Иначе аз нямам врагове, нито нашите, доколкото знам.
- Родителите ти богати ли бяха?
- Според теб, щом работя като стриптизьорка? - попита Мелина. - Не са, едвам свързваха двата края. Но бяха широко скроени - радваха се на малкото пари и ги харчеха разумно. Имаха доста приятели.
- Не сте давали някакви големи заеми или подобни?
- Не.
- Добре, искам да ми разкажеш къде са били труповете, когато са намерени, къде са сега, информация за майка ти и баща ти и след това мога да посетя твоето бивше гадже.
- Не знам дали си е в града, от около седмица не ми отговаря на обажданията.
- Добре, къде бяха намерени труповете?
- Нашите са разделени. Майка живее в един апартамент долу към центъра, а баща ми е в предградията. Има си къща. Там живее с новата си жена.
- Добре, явно и нея ще трябва да разпитам.
- Тя живее в къщата на баща ми. Но няма изгода от смъртта на двамата... Така, и двата трупа са вече погребани. Майка бе намерена у тях си, а баща ми - в офиса му.
- Малко късно дойде при мен. Много щях да науча от телата им.
- Съжалявам, бях в шок.
- Разбирам те. Искам утре да ме чакаш тук по същото време с информация за родителите си. И нека е повечко. Сега би ли ми казала адресите на бившето ти гадже и мащехата ти?
Мелина написа на салфетката два адреса с доста грозен и наклонен почерк и я подаде на Адвенчърсън. Стивън напусна кафенето, оставяйки Мелина сама с пълното вино и празното наполовина тъмно пиво.
 


* * *
 


Стивън реши първо да посети мащехата на Мелина. Той хвана такси и след около 20 минути вече беше пред къщата й. Плати на шофьора и излезе от колата. Стивън се намираше пред голяма къща с доста пъстра и разнообразна градинка. Ако беше сутрин сигурно щеше да се захласне по нея дълго време. Керамичните гномчета предаваха зловещина на двуетажната къща. Стивън се качи на верандата. Дъските й изскърцаха сякаш някой стиска мишка. Стивън се замисли за миг как да започне разговора, след което си надигна главата и с опипване намери звънеца. Натисна го. Натисна го втори път. Чуха се забързани стъпки отвътре.
- Идвам, идвам! - каза дебел женски глас.
Вратата се отвори и отвътре се появи доста знойна мадама. С черна коса и татуировка на рамото тя не приличаше на описания обект от Мелина. Името й беше Рут.
- Аз съм частен детектив Стивън Адвенчърсън. Тук съм заради смъртта на мъжа ви и бившата му жена.
- О, не е ли малко късничко за разпити?
- За разпит никога не е късно - направи се на строг Стивън. - Може ли да вляза?
- Стига да искате - каза Рут и се помести от вратата, за да направи път на детектива.
Стивън влезе вътре. Къщата беше доста хубава, обширна и просторна, красива и издялкана до съвършенство.
- Елате в кухнята. Да ви направя ли нещо за пиене?
- Не, благодаря! Ще пия само вода.
Те се настаниха на масата. Рут напълни чаша вода. За себе си направи някаква смесица, която Стивън не разбра.
- Питайте каквото искате да знаете, че смятам да спя.
- Добре, къде бяхте когато умря бившата жена на мъжа ви.
- А бихте ли ми казали дата?
- Да, 15 май, събота.
- Да ви кажа, не си спомням... Мисля, че си бях тук, но освен мъжа ми никой не може да го потвърди.. - тя наведе тягостно глава.
- Добре, вие харесвахте ли я?
- Не се понасяхме много, но беше добре, че не трябваше да се срещаме често. Тя беше малко подла да ви кажа честно. Иначе досега не съм го казвала на никого, но когато разбрах, че се е самоубила плаках...
- Смятам, че не е било самоубийство. Някой го е инсценирал.
- И аз започвам да си мисля така. Преди смъртта на Хауърд, около 5-6 дена, той изглеждаше блед и притеснен. Опитах се да говоря с него, но той не искаше да сподели. Мислех, че още преживява смъртта на бившата си жена.
- Да е получавал някакви заплашителни бележки или нещо подобно?
- Не, не мисля.
След още няколко минутен разговор, който ще бъде спестен, Стивън реши да си тръгне, разбирайки, че жената няма нищо общо със смъртта на двамата. По принцип Адвенчърсън разбираше само по вида на човека дали беше виновен или не.
Следващата му стъпка беше да посети Конърд - бившият приятел на Мелина.
 


* * *
 


Вече беше около 11.30 вечерта и Стивън се намираше пред апартамента на Конърд. Качи се на третия етаж и позвъня. Никой не се обади. Героят ни беше доста настоятелен, макар никой да не отваряше врата. С това свое нахалство, Стивън накара съседа на Конърд да отвори вратата с въпроса:
- Какво си се раззвънял тука? 12 часа вечерта е!
- Търся Конърд.
- Е, явно го няма! - каза намръщения дядка, който явно беше хремав.
- А знаете ли къде може да бъде?
- По-принцип е в бара долу. Потърсете там и спрете да пречите на хората да спят.
Преди да може Стивън да се извини, дядката затвори ядосано вратата.
Стивън слезе долу да търси бара. Той се намираше отсреща. Нашият човек влезе вътре. Барът се намираше надолу по едни завъртени, изпотрошени каменни стълби, по които пиян човек трудно би слязъл. Стивън усети, че това ще е поредната дупка за забавления на млади хора в ЛА, но все пак продължи. Нямаше никаква охрана, тоест, дори някое лапе на 12 години можеше преспокойно да влезе.
Вътре беше пълно с хора, от които сигурно половината бяха пияни или поне замаяни. Имаше към 6 билярдни маси и точно толкова лампи. Стивън се приближи до бара и попита бармана:
- Познавате ли Конърд?
- Да, какво за него?
- Тук ли е някъде? Трябва ми спешно?
- Добре, той ми каза, че можете да дадете дрогата на мен. Аз ще му я предам.
- Каква дрога - учуди се Стивън.
Барманът се усети, че е попаднал на грешния човек:
- Аа.. нищо, нищо! Малко се ... пообърках.
Стивън извади значката си.
- Имате късмет, че не ми се занимава с отрепки като вас! Сега ми кажи къде е Конърд.
Барманът остана без думи.
- Кажи ми! - сплаши го Стивън.
- Няма го! Не е идвал днес!
- Да се надяваме, че казваш истината!
- Не ви лъжа, полицай, не ви лъжа! - уплашено се развика барманът.
Стивън се обърна и се блъсна в някакъв пиян здравеняк, който беше дошъл с групичка горили.
- Какъв ти е проблема? - заплете си езика борчето.
- Нямам проблем. Без да искам се блъснах в теб!
- Как без да искаш. Мисля си, че си искал точно това. - започна да плюе малкия мускулест тип.
- Виж, човече, не искам проблеми, бързам, имам си работа... - каза Стивън.
- Е, явно сега ще си имаш работа с мен.
Пияницата удари силен юмрук в главата на Стивън. Той падна. Причерня му. Изправи се едвам, едвам на фона на гадна черна рапърска музика. Хвана се за носа си. На слабото осветление кръвта му изглеждаше розова.
- Казах ти, че не искам проблеми! - предупреди Стивън.
След края на последната му дума Стивън удари пияницата и го метна върху една от билярдните маси. Хората се разбягаха. Адвенчърсън хвана една щека и я счупи по тлъстия корем на борчето. След това го хвана за врата и му се сопна:
- Ако те видя още веднъж ще те убия с голи ръце!
Пияницата се свлече на земята. Незнайно от какво, от ударът на Стивън или от изпития алкохол, той повече не стана. Дори не помръдна. Неговите подчинени се бяха разбягали отдавна и нямаше кой да му помогне.
Стивън излез от бара. Количеството му останал разум и покаченият адреналин се сблъскаха в него и първото надделя. Стивън хвана поредното такси и се прибра в квартирата си.
 


* * *
 


Утрото бе мрачно и тягостно. Не валеше, но имаше неприятна мъгла. Стивън стана от леглото, изпитвайки леки болки. Погледна навън. Нищо не се виждаше. След като се изми в банята отиде в кухнята и хапна на бързо бекон. Имаше да свърши няколко задачи днес, затова се наяде набързо.
Скоро вече беше отново пред апартамента на Конърд. Звънна. Чу се, че има някой вътре.
- Момент! - каза Конърд отвътре.
След около минута той отвори вратата. Бившото гадже на Мелина беше висок, с тъмна коса и светли очи. Не се бе бръснал повече от седмица. Ходеше със зелена тениска и раздърпани дънки.
- Кой сте вие? Какво искате?
Стивън се представи.
- Разследвам смъртта на бащата и майката на бившата ви приятелка. Искам да ви задам само два въпроса?
- Мелина? Оо.. добре, добре, влизайте! Настанявайте се!
Апартаментът му беше разхвърлен. Стивън намери малко място на дивана и седна. Конърд придърпа една табуретка и седна близо до Адвенчърсън.
- Така ще бъда кратък. Къде бяхте по време на смъртта на майката на Мелина и на баща й?
- Не знам за какво ви е нужна тази информация, тъй като те са се самоубили.
- Явно сте доста запознат - каза Стивън, - но не достатъчно. Някой ги е убил.
Конърд трепна.
- По време на смъртта на майка й бях тук, вкъщи и се подготвях за изпит по математика. А по време на ‘самоубийството’ на баща й с един приятел гледахме мач долу в бара. Той може да потвърди това, но в момента е извън града.
- Тогава бих искал да ми дадете номера му.
- Разбира се.
Конърд продиктува телефонния номер, а Стивън внимателно записа.
- Добре и остана последния ми въпрос? Как е фамилията ти?
Конърд отново трепна.
- Фамилията ми?
- Да, добре ме чу. Е?
- Еми.. Стефанович.
- От руски произход ли сте?
- Не, баща ми е от Украйна.
- Добре, благодаря ви за отделеното време.
Стивън получи това, което му трябваше и си тръгна. Конърд го изпрати до вратата.
След като беше вече навън реши да звънне на номера, който получи преди малко. Изчака сигнала, но явно никой не вдигаше. Или беше си оставил телефона или нещо му се бе случило. Стивън реши да позвъни по-дълго и не затвори телефона. Изведнъж, точно излизайки от блока, отдясно на стълбите се чу тиха мелодийка. Стивън погледна на там любопитно. Веселата мелодийка идваше от едно малко, мръсно прозорче долу на блока - явно бе за мазето. Адвенчърсън нямаше как да не я познае - това бе една от любимите му песни на Guns N’ Roses. Той натисна червената слушалка. Музичката спря.
- Какво по...!?
Стивън отново набра номера. Познатата мелодия се чу отново. Той разбра какво става. Беше вече време за срещата му с Мелина, но това нямаше как да го пропусне. Сега само трябваше да измисли начин да влезе в това мазе.
 


* * *
 


Стивън погледна прозореца. Вътре не се виждаше какво има заради дебелия слой небърсан прах и трите железни кола пред прозореца. Той влезе в блока и слезе по стълбите към мазето. Но тук имаше прекалено много врати, коя ли да разбие? Веднага се сети, че са във века на технологиите и извади телефона си. Звънна. Мелодийката се чу от третата врата вдясно. Адвенчърсън отиде там. Заключена беше.
- Както и предположих! Ще трябва да я разбия.
Огледа се. В края на дългия коридор имаше дървен прът. Взе го и се засили към крехката врата на мазето. С лекота я разби.
Вътре Стивън светна лампата и видя човек в безсъзнание, завързан с въже. На устата имаше стегната кърпа. Той се втурна към него. Не реагираше, но беше жив. Обади се на 911 и повика помощ. След това видя, че в това мазе нямаше обикновените дърва за огрев или буре с вино, а рафтове с книги и ръкописи. И то не някакви захабени и мръсни, а доста запазени - което говореше за честото им използване. Реши да ги разгледа. Видя, че на едно старо бюро имаше разтворена книга и няколко хартии. С учудване Стивън разбра, че това бяха книги за Украйна.
Страницата на книгата беше отворена на информация за периода в Украйна от 1929 до 1940 година, наречен Големият терор. Тогава е имало процеси, арести и заточаване на видни учени, интелектуалци, писатели, артисти и културни дейци. Стивън прочете информацията по-долу. След това видя хартиите до книгата. Имаше три листа, от които два бяха обгорени по краищата. На тях имаше подробна информация за родителите на Мелина, а отдолу по две дати - датите на техните „самоубийства”. Те бяха оградени. На третия, необгорен лист обаче датата не бе оградена. На нея имаше доста подробна информация за Мелина, явно човекът, написал това я е следял. След като Стивън се позамисли, забеляза, че датата е днешна.
- По-дяволите! - каза Стивън и осъзна какво става. Изкачи се бързо по стълбите и отиде в апартамента на бившия на Мелина. Него го нямаше. Стивън излезе от блока. Чу сирени. Полицаите дойдоха.
- Стивън Адвенчърсън! - каза нашия човек. - Частен детектив! В мазето, третата врата вдясно има отвлечен човек. Помогнете му! Аз бързам, изпратете две-три коли за кафене Магура. Бързо!
Стивън тръгна да бяга. Кафенето бе на около 2 км от тук. Тичайки с всичка сила Адвенчърсън скоро пристигна в кафенето. Добре, че си беше уредил среща с Мелина, за да разбере местонахождението й. Той влезе. Нея я нямаше. На една маса имаше зелена чантичка, но Мелина я нямаше. До чантичката имаше бележка с подписа на Мелина. Тя гласеше:
„Съжалявам!”

Стивън чу писъци. Те идваха от тоалетните. Той се затича натам. Блъсна рязко вратата и влезе в женската тоалетна. Вътре видя Конърд, хванал за гушата Мелина. От тавана висеше примка. Явно Конърд е подготвил всичко за „самоубийството” на Мелина.
- Помощ! - изпищя беззащитното момиче.
- Назад! - изкрещя Конърд. - Или ще я убия!
- Добре, добре... само се успокой!
- Излез от тоалетните и се махай! Тогава ще я пусна.
- Не ти вярвам, Конърд.
Чуха се сирени на полицейски коли.
- И полицията идва. Значи няма какво да губя.
- Не - изкрещя Мелина.
Действайки изключително бързо и инстинктивно, Стивън извади тенис топката от джоба си и я хвърли по открехнатия, разхлабен прозорец на тоалетната горе. Уцели. Прозорецът се счупи и заедно с рамката падна върху главата на Конърд. Мелина избяга навън. Стивън отиде и му заби юмрук в главата. Убиецът изпадна в безсъзнание.
- Мисля, че имам нещо твое!
И Стивън метна върху него бележката с надпис „Съжалявам!”.
 


* * *
 


Малко след като полицаите отведоха Конърд, Мелина покани Стивън на кафе.
- Аз черпя - каза тя. - Това е най-малкото, което мога да направя за теб.
- Не, аз ще си го платя.
- Настоявам. - усмихна се Мелина. - А добре, сега ще ми разкажеш ли как разбра ще той е убиеца, и че ще иска да ме убие. Разкажи ми всичко.
- Е, добре.
Келнерката донесе две топли кафета. Стивън отпи от едното.
- Мислех, че съм в задънена улица, докато не говорих с Конърд. Той изглеждаше добре запознат с нещата, а като го питах за свидетели, които ще потвърдят алибито му, той трепна. Все пак ми даде телефонен номер на негов приятел, с който гледали футболен мач по телевизията заедно по време на едното „самоубийство”. Добре, че реших да му звънна на излизане от блока, та точно тогава чух позната мелодия. Спрях да звъня и мелодията спря. Осъзнах, че приятелят на Конърд е в мазето му. Открих го, заедно с тонове книги за Украйна, войни с хуни и т.н. Забелязах, че е отворил книга за Украйна по време на Големият терор. Прочетох повече информация и разбрах, че твоите дядо и баба са били замесени и заради тях дядото и бабата на Конърд са загинали. Той явно има някаква мания за отмъщение, и аз не го разбирам, но според мен основната причина да убие баща ти и майка ти е кръвната връзка. Той явно вижда някаква стара вражда и поради нестабилното му психично състояние е решил да извърши този брутален акт. И явно е тръгнал с теб заради това, което е искал да стори. Планирал го е много отдавна.
- Какъв психар! - каза Мелина тъжно. - Е , добре, много ти благодаря. Вече можем да сменим темата.
Стивън и Мелина прекараха една страхотна вечер, след което Стивън се прибра и заспа щастлив, по някак си, по-различен начин.