едей бърза така! - Но нали ви доставих всичко. Даже не съм поглеждал в куфарчето!
- Да се надяваме, че е така...
- Може ли да си получа парите?
Мъжът с черна шапка свирна на друг мъж. Той слезе от колата и му даде нещо.
- Ето! И само да си посмял да кажеш за всичко това на някой?
- Няма, няма, уверявам ви - каза плахо третия мъж.
- Дано, защото иначе жена ти ще пострада!
- Не, моля ви, не замесвайте Миранда. Тя е толкова добричка...
Мъжът, който до сега мълчеше се обади:
- Ние друго знаем... хахахаха!
Хенри взе парите.
- Тръгвам! - каза той и ги погледна с укор. Прахта под обувките му се разлетя.

* * *

Стивън си пийваше любимото неалкохолно питие в кафенето, когато се сети за Мелина. От една седмица нямаше никаква работа за вършене и сигурно заради това мислеше постоянно за нея. Не я бе виждал откакто завърши последния му случай. Имаше й телефона, но го бе страх да й звънне. Адвенчърсън отпи от швепса си и се огледа. Денят бе слънчев, даже горещ. Хората бързаха да се приберат у дома и да се разхладят по различни начини - едни чрез баня, други чрез климатик, трети чрез сладолед. Но Стивън не бързаше. Видя една влюбена двойка на пейката отсреща. Сигурно не се бяха виждали отдавна, защото се бяха награбили като животни. Стивън извади телефона си и откри номера на Мелина. Зачуди се. Една руса жена изкочи пред Стивън. Явно някой я гонеше. Тя му остави бележка и тръгна да бяга. Стивън се учуди. Случвали са му се и по странни неща, затова взе и прочете бележката:

Трябва ми добър детектив, без да намесвам полицията. Обади ми се вечерта на телефон 6543-555-123.

Стивън прибра телефона си в джоба. Двама мъже, приличащи на гангстери от Италия, притичаха покрай него. Адвенчърсън допи питието си и се прибра.

* * *

Тъй като отдавна нямаше случай, който да поеме, първото нещо което направи след като се прибра и се изкъпа, бе да звънне на номера от бележката. Набра го и даде свободен сигнал.
- Ало? - чу се плах глас на жена.
- Аз съм Стивън Адвенчърсън? Какво мога да направя за вас?
- Казвам се Миранда. Мъжът ми изчезна преди няколко дена и даже мисля, че знам кой го е отвлякъл. Даже и мен преследват. Възможно ли е да се видим някъде?
- Да - каза заинтересуван Стивън. Отдавна не бе разследвал отвличане. - Няма проблем.
Уредиха си среща.
На другия ден се срещнаха в един отдалечен парк. Тя беше симпатична жена, не много красива, но все пак имаше нещо прекрасно в нея. Под очите й имаше възглавнички, явно не е спала отдавна.
- Здравейте! - поздрави учтиво Стивън.
- Здравейте!
Седнаха на първата пейка.
- Разкажете сега всичко спокойно!
Миранда заекваше. Стивън разбра горе-долу за какво става въпрос. Мъжът й е фирмен бос, който се е забъркал в афера с наркотици. Не по негова вина. Мафиоти го изнудват и продължават да го изнудват. Ханк не издържал и отишъл в полицията. Оттогава Миранда не може да се свърже с него.
- От колко време го няма?
- От два дена. Мислех, че е извън града, но говорих с колегите му. И те не знаят нищо. Вчера ме гонеха мафиотите, които заплашваха мъжа ми. Аз ги познавам. Ако ги видя, мога да ги разпозная. Обадиха ми се вчера, че искат откуп за мъжа ми, но аз нямам толкова много пари. Но нищо повече не знам.
- Добре, ще ми трябват работите, върху които е работил последно мъжа.
- Това можете да го проверите у нас. Той държи всичките си документи в кабинета.
Те станаха и се отправиха към дома на Ханк и Миранда. След около 20 минути вече бяха до сграта, където жиевят. Стивън влезна в кабинета. Беше доста разтурен. Явно Ханк не си пада по чистенето. Адвенчърсън откри документи, на които имаше написан един склад за наркотици. След като разучи, Стивън разбра на къде да се насочи - към складовата зона извън града.Явно там е станала размяната.
* * *

След доста дълго пътуване вече бяха там. Стивън не искаше Миранда да го придружава, но тя настояваше. Беше пусто. Имаше един много дълъг склад и две големи кучета, завързани на здрав синджир, които лаеха по тях. Стивън отиде до вратата на склада и се огледа. Извади от джоба си един шперц. Пробва се, но той се счупи. Наруга го.
- А сега какво? - каза Миранда.
Стивън не й отговори. Отдръпна се и погледна нагоре. Имаше счупен прозорец - досатъчно голям да мине малък човек.
- Имам идея, намери ми въже - каза Стивън.
Миранда се зачуди къде по дяволите ще открие въже. След около пет минути се върна обаче с едно доста дълго и здраво въже, захвърлено покрай склада. Стивън намери един бидон и го сложи пред вратата. Донесе и един по-обемен камък.
- Това го научих в един военен лагер - каза Адвенчърсън и завърза въжето здраво за камъка. Другият край на въжето го завърза за бъчвата.
Хвана го й го метна по счупения прозорец. Уцели гредата и камъка падна на земята. От втория опит обаче камъка мина през прозореца, като счупи малко стъкла. Бъчвата се разклати и падна на земята.
- Добре, сега трябва да се качиш по въжето и да минеш от другия край - каза Стивън.
- Какво, не, не мога! Имам страх от високо, а и не съм дора в катеренето с въже.
- Не мога да го направя и аз - каза детектива - Няма да мога да се провра през прозореца. А и от мен в повечето случаи е акъла...
- Не, страх ме е - повтори Миранда.
- Помни, че го правиш заради мъжа си.
Миранда тук се сломи.
- Добре, повдигни ме.
Стивън я постави върху бъчвата и почна да й дава насоки:
- Хващаш се с двете ръце за въжето и си набираш тялото нагоре. Лесно е.
Учудващо, Миранда се справи. Стигна до горе и се прехвърли от другия край. Чу се как падна от високо.
- Добре ли си? - попита Стивън.
- Оох , май си навехнах крака.
- Е, добре, няма ти нищо. - успокои я Адвенчърсън.
Тя стана и отвори вратата на Стивън. Вътре беше много просторно. По рафтовете имаше много бели пакети - Стивън веднага се досети какво има в тях. Зачуди се защо няма никой в склада и точно тогава се появи един брадат мъж. Не бе въоръжен.
- Какво търсите тук?
Стивън веднага изкара пистолета си и го насочи към него. Човекът вдигна ръцете си. Адвенчърсън го удари и го обърна. Закопча го с белезници.
- Казвай сега - започна Стивън. - Къде е Ханк?
- Кой? - направи се на ударен брадатия.
Стивън го удари с пистолета по лицето. Устата ми плувна в кръв.
- Не се прави на тъп. Къде е Ханк?
- Нямам представа за какво говориш...
Точно преди Стивън отново да го цапардоса, телефона на мъжа звънна. Адвенчърсън го взе. Преди да отговори удари силно мъжа и той изпадна в безсъзнание.
- Ало? - каза Стивън с дрезгав глас.
- Ало? Алфонсо ти ли си?
- Аз съм, че кой да е? - продължи детектива.
- Всичко е готово нали? Успя да се справиш в склада сам?
- Да, естественно, за будала ли ме имаш.
- Не, братко.
- Имам даже добри новини. Жената на Ханк е тук.
Миранда трепна. Каза тихо:
- Какво правиш, защо ни издаваш.
- Носи парите за Ханк - продължи Стивън. - Доведете го като идвате.
- Добре, чудесно. Дръж я да не избяга.
- Няма - каза Адвенчърсън и затвори. - Имам план - каза после на Миранда.
Той звънна на полицията и каза адреса на склада.
- Елате възможно най-скоро. Нужни са не повече от три коли. И не пускайте сирените.

* * *

Полицията дойде сравнително бързо. Стивън им отвори да влезнат в склада. Настаниха се на позиция. След около десет минути чакане вратата на склада се отвори.
- Какви са тези бурета тук - каза на висок глас набит брадат мъж.
- Горе ръцете! - изкрещяха полицайте.
Хванаха групичка от пет наркотрафиканта. Още една мрежа от наркотрафиканти бе разбита.
Миранда се огледа за Ханк. Той бе най-отзад. Двамата се затичаха един към друг и се прегърнаха. Стивън ги гледаше. Миранда се разплака и почнаха да се целуват.
- Браво, Стивън! Отново добра работа.
- Мерси, сержант - каза леко разсеян.
Миранда и Ханк се приближиха до Стивън.
- Благодаря ви много - каза Миранда.
- Вие сте прекрасен човек. - похвали го Ханк.
След няколко хвалби и радости Ханк спомена на Миранда:
- Скъпа, сега обаче си нямам работа. Първите няколко месеца, ще трябва да се храним оскъдно докато си намеря стойностна работа.
- Знам - наклони глава Миранда.
Незнайно откъде Стивън му хрума налудничева идея.
- Елате да работите при мен.
- Какво? Та ние не сме детективи - каза Миранда.
- Не, ти можеш да ми бъдеш секретарка, добри пари ще получаваш, след като говоря със сержанта. А Ханк може да бъде помощника ми, моята дясна ръка. Имам усет да преценявам хората от пръв поглед и ми се струва, че ще ми бъдете от полза.
- Незнам какво да кажа... - каза развълнуван Ханк.
- Как какво? - попита Стивън - Приемате ли?
- Да - казаха едновременно Миранда и Ханк.