Начало
Списък игри
Търсене в каталога
Тук ще откриете единствено информация за дадената игра и евентуалното наличие на български превод за нея.
В сайтa няма да намерите линкове за сваляне на игрите. Моля, не ни питайте от къде и как да го направите!
Discworld II: Missing Presumed...!?
Година:1996
Разработчик:Perfect Entertainment
Издател:SEGA | Psygnosis
Платформа:PC | MS-DOS | PlayStation | SEGA Saturn
Жанр:Комедия | Фентъзи
Изглед:3то лице
Официален сайт: посети
Видео / Трейлър:

Потребителска оценка: 6.4/10 (37 гласа)

За играта:

Това е втората игра от поредицата на Тери Пратчет за Света на Диска. Главен герой отново е магьосника Rincewind. Той е озвучаван от Eric Idle (Монти Пайтън), който също така е и композитор на заглавната песен That is Death. Песента е избрана от PC Gamer за една от най-добрите песни от компютърни игри.
Всичко започва на една тиха улица в Анкх-Морпорк, където Rincewind и Библиотекарят, неочаквано не умират от експлодирала каруца, на която е заложена бомба. Странни събития започват да се случват. Живите не могат да умрат, мъртвите оживяват. Оказва се, че става нещо гнило със Смърт. Тук идва новата задача на Rincewind, да открие Смърт и да го убеди да се върне на работа.

Източник: banskidedo

Галерия на играта:
Виж цялата галерия (10 снимки) - последно качени 12.11.2011

Новини свързани с играта:
Добавeно в каталога от: Преглеждания:Последна редакция:
didka222 160006-04-2015

Коментари

4140140 [07 сеп : 01:00]
Коментари: 99
Играта е класика и мога да говоря с часове. Жалкото в случая е, че много трудно и почти невъзможно е да я подкараш на съвременен компютър, дори с подходяща програма. Това обаче няма да ми попречи да разкажа накратко за нея.

И така:
Discworld е плосък свят върху четири слона и една костенурка, където всичко е много опростено(само си стой в центъра и не тръгвай на никъде). Например, мързеливите магове от научно-изследователския комплекс, наречен Невидимия университет не само живеят без да хабят емоциите си напразно (поради дълбоката си мъдрост и нежелание да ги упражняват) - те са се изтарикатили да умират лесно и безпроблемно, превръщайки целия този увлекателен процес към Отвъдното в нещо обикновено, не обременяващо с нищо истинския виновник за това тържество, нито придружаващите го, които остават да тъпчат плоската земя на своя свят.
Датата на предполагаемата смърт става известна на всички заинтересовани лица дълго преди трудолюбивата Смърт да възседне своята кранта и наточи косата си подготвяйки се за новата реколта.
Всички се събират в главната зала, където има подобаващ ковчег, новия кандидат за покойник мирно и тихо ляга в ковчега и ... 3, 2, 1 - СМЪРТ! Мярва се за миг едно черно наметало, косата изсвистява, тропота на копита вече заглъхва в далечината, а присъстващите имат повод да седнат и културно да подрънкат за живота, което, разбира се е особено удоволствие, когато се направи на фона на свежия покойник под звуците на заупокойната месса.
И така продължава всичко, докато бездарния магьоснически чирак, който за всичките дълги години в колежа не се издига над нулевото ниво на развитие и длъжност зомби библиотекар, универсалния позор, посмешище, страхливец и пияница Ринсуинд (нашия герой) не се изхитрява да бъде на точното място, в точното време и за пореден път да оплеска нещата почти погубвайки самата Смърт и оставяйки сиротен прекрасния свой свят с всичкото му дисково пространство, океаните, моретата и безсмъртните души, които сега няма кой да изтръгне от смъртните им тела.
Може ли да си представите това? Единственият безотказен работник на Земята(съжалявам, на Диска), който не боледува и не взема отпуск никога в безкрайния си живот(или смърт?), получава тежко мозъчно сътресение и не е в състояние да изпълнява не веселите си задължения. Единственият, който никога не ни забравя и никога не пропуска шанса да прояви загриженост, просто плюва на всичко в този свят и изчезва, отказвайки да ни пренася в по-добрия свят.
Живите трупове се бунтуват, на главния магьосник главата му вече завира, призраците и те нямат представа какво да правят, а приятно леденото дихание така и не се появява - Света на диска е на ръба на бедствие! Твърде много мъртви - повод за сълзи, прекалено много живи - повод да се предприемат подходящи действия! Особено, когато се оказва, че травмираната Смърт безделничи, нехаеща за екологичното равновесие и човешкия фактор, губейки си времето в пътешествие, докато отпива от охладения коктейл напълно забравяйки своите отговорности.
Да заловиш Смъртта е трудна и гадна работа, така че, разбира се ще я поверят на най-некадърния и безотговорния - на Ринсуинд (тоест отново на нас играчите). Това обаче си има своята логика - никой по-добре от Ринсуинд няма да усети Смъртта от цял километър и да се отклони от срещата с нея, защото е патологично страхлив и липсата на интелигентност му позволява да задейства примитивните си инстинкти - а какво друго е необходимо, когато се занимаваш със Смъртта? Между другото, безнадеждно глупавия Рингсвилд може да крещи фразата "Не ме убивайте!" на повече от сто езика и винаги ще го разберат.
Надявам се вече усетихте какво точно ви очаква. Започвате дълго търсене на Смъртта в компанията на брадатия глупак и багажа му. Именно в компанията, защото неговия Luggage(багаж) е одушевено сандъче-стоножка притежаващо неограничени възможности за съхранение и винаги готово да ти помогне - жалко само, че рядко се мие, което тежи дори на нашия герой с не твърде изтънчен характер.
Намирайки контузената Смърт ще трябва да я убеждавате да се заеме с работата си, а тя обича да флиртува и кокетничи! И как да го набиеш в главата й да те послуша, когато дори вярното ти сандъче се крие зад гърба ти!
Ето такава е играта създадена по мотивите и под прякото наблюдение на известния английски фантаст Тери Пратчет. Сюжетът е "смъртоносен", измислен до най-малкия детайл и ... малко скучен. Във всеки случай, на някои места.
Безумно жалко е, и ти се плаче, че за това по идея грациозно и остроумно произведение текстописците са създали толкова сив и безрадостен диалог. Дълъг и неясен, с напрягане разбиращ се хумор - само като кликнеш с мишката, псувайки всичко постепенно губиш нишката на разказа. Има някакво недоглеждане, някаква недостиковка. Нека бъде примитивно - нямам слабост да се забавлявам с претенции за интелектуалност. Независимо дали текста е добър, няма да ме изплаши изобилие му, но... уви! И да го слушаш не ти се иска, а да не го слушаш е невъзможно - литературен куест е, и текста е тясно свързан със сюжета.
Три пъти е жалко, защото някои възхитителни герои са принудени да кажат всичките тези безсмислици, а колко добре са озвучени!
Негодниците, усърдно хленчещи за "злато за бедните", озверялата феминистка бунтуваща се за правото на жените да се присъединяват към Гилдията на глупаците и шутовете ("Ние ще победим .. Ние ще победим .. поне веднъж!" - пее с дрезгав глас борещата се за права, оковала се за надгробен камък. "Кого?" - пита любопитния Ринсуинд "Ами ... някого!" - отговаря смелата активистка без да се обърка дори за момент. Това е смешно, нали? Наистина е остроумно ... само че е три пъти по-дълго от необходимото, а и има доста ненужна шлака и безполезно дърдорене около този приятен диалог! И защо е трябвало да съсипват всичко! Не ме разбирайте неправилно, играта има доста плюсове като например момичето в пищна пола, стоящо цял ден върху вентилационната решетка и религиозно вярващо, че при първия поток на въздуха ще се превърне в Мерлин Монро. Или продуцента печелещ от продажбата на използвани пуканки. Всичко е чудесно, логично, духовито, с добра графика и прилична за времето си анимация - макар и малко схванато, рязко, героите и ситуациите са твърде сложни и "психологични" за подчертано плоския и грубоват анимационен филм с "ускорени" движения и премествания ... и тъй като играта се възприема повече с очите(ушите понякога не слушат скучния на места диалог), тя губи както в психологията, така и в трудността ...
Пъзелите в Света на диска са много добри - логични и неочаквани! Има един забавен на вид куест, където на играча е поставена очевидно идиотската задача от типа "намери блясък, миша кръв, стопени свещи и три чука", но решението е напълно логично и изисква доста общ подход. Това неминуемо създава комичен ефект и заставя играча да покаже чудеса от изобретателност, без да се оплаква и обижда "непрактичността" на наложените правила. В Discworld този баланс е перфектно изпълнен!
Ако ви харесват творбите на Тери Пратчет, тази игра не би трябвало да се пропуска... а ако обичате хумора, но не познавате творчеството на Пратчет, може с тази игра да започнете запознанството - на мен, например, преди време тя така ми хареса, че започнах да си купувам книгите му.
Отговори на това

Трябва да се логнете за да пуснете коментар на този сайт - ако не сте регистриран потребител кликнете тук за регистрация
Системни изисквания:

MS-DOS 6.0 or Windows 95
486 DX4 100 MHz processor (Pentium 90 MHz recommended)
8 MB RAM (16 MB for Win 95)
SVGA 256 color display
Double speed CD-ROM drive

Ще играят (0)
Няма потребители
Сега играят (0)
Няма потребители
Изиграли (4)
enigma A_D_P_10 R1ncEw1nd polkata
Недоиграли (1)
hybridtar

Игри от поредицата