Странна, тиха, студена красота. Две години след вдъхновяващата първа Syberia, Microids издадоха втора, която е по-скоро заключителна част на оригинала, отколкото самостоятелна игра.
Тя започва точно там, където завърши предишната серия. Във влака на Ханс Ворелберг пътува самият той - много стар, нисък човек, изпълнен с детски възторг и ентусиазъм, и Кейт Уокър, адвокат от Ню Йорк. Тя изоставя целия си живот, за да се посвети на неизпълнимата мечта на гения, който сглобява причудливи механизми и аутомотони (механични кукли).
Ханс говори за земя, покрита с лед, в която растат сини цветя и живеят мамути.

Това е Syberia.
Този куест е изпълнен със символика. Първата спирка на влака е Romansburg. Там бедните хора живеят на долното ниво, а богатите - на горното. Една порта разделя двете реалности. А горе всъщност не живее никой. Там има само един работник, който посреща пътниците на влаковете, спрели в гарата. Хората от долното ниво не се качват на горното, дори когато нищо не прегражда пътя им. Тук мечтата на Ханс е недостижима, тя изглежда смешна и нереална. Сякаш има преграда, която спира хората да достигнат до истинския смисъл на това да имаш мечта и да вярваш в нея. Те не биха могли да преодолеят бариерата, която съзнанието им поставя, въпреки че тя всъщност не съществува...
Разочароващо е, че игра като тази, в която има толкова много потенциал, страда от няколко

Грешки и недомислици

Най-нелепи според мен са негативните персонажи. Двамата злодеи, които ви пречат, са братя. Единият е откровено малоумен и просто следва другия, който пък е мъничък, подличък и незначителен на пръв поглед тип. Човек се чуди какъв е мотивът им да ви се пречкат. Едва ли тубата газ, която Кейт им открадва, е причината да отвлекат цял влак... После се оказва, че алчността кара единия да вярва, че може би наистина има мамути и да мечтае за планини от слонова кост, която да продава... Обаче е малко странно, че точно тези двамата се връзват на приказките на изкуфял старец, какъвто всички считат, че Ханс Ворелберг е...
Не става напълно ясно също така защо монасите ви пречат. Обяснението, което играта дава, изглежда е, че те просто не могат да преживеят, че един от тях е повярвал в мечтата на Ханс и вече не е бил, според мнението им, праведен. Не става напълно ясно и какво се случва с Кейт на края на играта (не, че ще ви кажа какъв е краят...:)).
Играта страда и от някои дребни графични недъзи. Много дървено е анимирано слизането на Кейт по стълба. Това е доста неприятно на фона на цялостното невероятно изпълнение на анимациите и визията. Когато героинята ни иска да слезе по стълба, първо се обръща с гръб, пристъпва назад и после използва стъпалата по предназначение. Повярвайте ми, много нереалистично е.
Друг дразнещ елемент е смехът на голяма част от героите. Странно е, че не само злодеите, а и някои позитивни персонажи, като например една древна лечителка в едно село, се хилят ехидно през цялото време. Но и тук можем да решим, че намерението на Microids е било да покаже хората не в качеството им на добри или лоши, а че се надсмиват на мечтите. Както и че понякога самата действителност ни се присмива.