май 28

Тенденции в съвременната игрова индустрия - 3 част

 Новини  didka222  Коментари: 0
Част 3


Игровата индустрия е многообразна и дефакто няма край. Тя е толкова многолика и да се предскаже накъде ще се люшне точно е практически невъзможно.

В България, за разлика от останалия свят, няма пазар за подобен вид медийни продукти. Съществува американски пазар, има европейски, както и източен, също така и руски. Почти във всички страни, свързани с конкретния пазар, положението е почти еднакво.

Американският пазар винаги е бил най-прогресивния. И можем спокойно да добавим, агресивен също. Засега остава най-крупен на световно ниво. Там издателите винаги избиват разходите. Там са позиционирани централите на най-големите разработчици и издатели с международна репутация.

Европейският пазар е по-консервативен. Продажбите са стабилни, без големи пробиви. Тук има много разработчици, но не и крупни издатели. От великата тройка – Electronic Arts, Activision, Ubisoft – централен офис имат само последните и той се намира в Париж. Но точно в Европа се разработват едни от най-големите проекти, които в последствие се разпространяват по цял свят.

Източният пазар по принцип се ограничава с Япония. Там има крупни разработчици. Но игрите от тази страна са като цяло ориентирани към вътрешния пазар, преди всичко заради своята специфика. Западните проекти обикновено се приемат с враждебност. Разликата в културите поставя свои ограничения и от двете страни. Освен в Япония, съществуват много геймъри и в Китай, и в Корея, но повечето от тях предпочитат MMORPG и браузър игрите.

Ситуацията в Русия контрастира очебийно (както и при нас) на фона на останалия пазар. Въпреки че е малко трудно да се правят изводи за пазар, при който не съществуват статистики. По груби изчисления конзоли притежават някъде около 2% от населението. Останалите предпочитат компютри. Една от основните причини за това е цената. Цената на една конзола е равна приблизително на цената на сносен компютър. Като добавка за първото ти трябва добър телевизор, а за второто става и с обикновен монитор. Освен това, цените на игрите имат съществено различие. На компютърните игри там започват от 400 рубли, а конзолните са от 1500 нагоре. Разбира се, съществуват варианти да се намират и по-евтино. На запад цената за различните платформи примерно е еднаква. Ако издателят пусне играта за 40 евро, то тя ще струва 40 евро и за Xbox 360, и за PlayStation 4, и за PC.


The Elder Scrolls V: Skyrim

Началото на поредицата е в далечната 1992 година и тогава на цената в Русия е повлияло пиратството. Да, всичко е започнало много отдавна. Пиратството не се появява внезапно от нищото. То постепенно укрепва на пазара, докато дори още не съществува официален пазар. След разпада на СССР източно европейските страни изведнъж са залети с "прелестите на запада" – филми, музика, дрехи и техника. Между тях попадат и конзолите естествено. Повечето от нас са отраснали с Терминатор на Нинтендо и Сега. Ако все пак има хора, които не са ги чували, да обясня какво е. Устройство, което се включва към телевизора и изкарва изображение, въоръжено с два геймпада, някои от тях имаха и пистолет. Самите игри бяха в пластмасова дискета. Пиратите се научават да правят тези дискети, т.е. да създават неразличаващи се по нищо копия на продаваните от издателите. Тогава не е съществувала система на защита, затова организирането на масово производство не предизвиквало никакви затруднения. Тези пиратски дискети се продават директно в магазините и в последствие срещу левче или три (зависи от играта) можехме да ги подменяме.

Почти всички конзоли пуснати по-нататък са застигнати от същата учат. Dreamcast и Play Station 2, Xbox, а също така и Play Station Portable (PSP). Да, сигурно е имало и такива, които не са били хакнати, но предполагам са се броели на пръсти. Едва след появата на конзоли от следващо поколение ситуацията се стабилизира. При X-box 360 и Play Station 3 е вложено старание, което да затрудни хакерите и така те съумяват да получат своята 2% аудитория. Пробив и там има, само година и пиратските копия на игри не подминават и тези конзоли.
Повечето геймъри обаче предпочитат да пропуснат този лукс, защото завинаги губят възможността да използват официална версия на игра, също така не може да се участва в мултиплеър, губи се гаранцията, а едновременно с това и достъпът до услугите на Microsoft (X-Box Live) и Sony (Play Station Network). А това са не само игри, а филми и музика, както и контакти с хора, които си завързал по време на игрите. Именно затова и никой не си прави труда да намаля цените на конзолните игри на руския пазар.


Ето ги и самите дискети

Но да се върнем към периода на разцвета на PC като игрова платформа, т.е. в края на 90-те години от миналия век и началото на 2000-та. В игралните клубове започват да се продават тихомълком пиратски дискове. Цената е между 5 и 10 лв, в зависимост от качеството на играта и броя дискове необходим за нея. В Русия има дори такива преведени от любителски студия. Някои от които в последствие се превръщат в официални разпространители и издатели.
Официалните продажби на западните игри у нас навлизат и с резонния въпрос: "Как да продадеш оригинална версия за 50 лв, когато редом с нея върви пиратска за 5?" Отговорът е напълно логичен - никак. Принудени са да свалят цената до стойността на пиратската версия. За тези пари потребителят получава качествен продукт, поддръжка от разработчика, възможност за инсталиране на официални пачове и мултиплеър, ако има такъв за играта.


Колекционно издание на играта The Witcher 2

За да бъде закупена оригинална игра, към нея се добавят всевъзможни екстри, които да примамят играча. В кутията се добавят брошури, фигурки с персонажите, карти на игровия свят, тениски и дискове с допълнителни материали, а също така и специални кодове за получаване на бонус в игрите, и какво ли не още. Веднъж в кутията издателят добавил истински уред за нощно виждане.


Как да не покажеш снимка от подобно колекционно издание?

Едно от знаковите събития е официалната поддръжка на Steam вкарана в така наречените "пиратски страни". Да припомня, че това е най-мащабната поддръжка за дигитална продажба на PC игри. Цените са значително снижени и има много безплатни ключове, и засега това е най-добрия вариант за борба с пиратството. Услугата ще помогне ако не да се изкорени пиратството, то поне да се разклати значително. Поне така твърди компанията Valve – собственик на услугата.


Гейб Нюел - основател на Valve, е много доволен от успеха на Steam постигнат в Русия

Това засега е единствената алтернатива да се продават игри, заобикаляйки пиратските версии. Затова и в обозримо бъдеще конзолите няма да навлязат масово в източноевропейския пазар, освен ако внезапно PC не бъде спрян като игрова платформа. Или ако издателите не решат да свалят драстично цените на конзолните игри.
Освен това, България се отличава и със свой собствен манталитет, с различни ценности и различен начин на живот. В нашата страна все още геймърите са някакви мързеливци, които си пилеят времето пред монитора. На тях се гледа с неразбиране, недай си боже да си прехвърлил разделната от детството възрастова граница. Всички работим по цял ден, няма следобедни почивки или лениви уикенди, а и след работа винаги има какво още да се свърши. За нас е прието след работа човек да се прибере, жената да сготви и да изчисти, мъжът да ръчка колата в гаража и малцината геймъри, които предпочитат да решат няколко пъзела пред компютъра в свободното си време изглеждат в очите на другите като странни птици.
У нас има много талантливи програмисти, но те трябва да се изявяват в чужбина. Има и няколко студия, които правят нелоши игри, но също предназначени за западния пазар, не без причина игрите им не включват родният ни език. Това естествено не се отнася за жанра куест. Добрите проекти са предимно в стратегиите. Но подобни компании без външна намеса лека-полека загиват.
Основният проблем естествено е смешно ниските заплати в страната. Няма да се спирам на него, надали има човек, който да не е засегнат в случая. Другият важен фактор е липсата на закони, работещи закони няма, няма и да има както изглежда.
Друг не по-малък проблем са манталитет и възпитанието на нацията. Децата не знаят, че да се ползва торент тракер е нередно. Че да се сваля от там е престъпление. Не само смислово, а буквално.
И не на последно място, да прибавим, че у нас игрите се приемат единствено като детско забавление. Точна статистика няма, но се предполага, че повечето геймъри са под 20-годишна възраст. Което автоматично ги подрежда в неработеща група, без съответния постоянен доход. А родителите по правило се ограничават до там да им закупят компютър или конзола, предполагайки, че детето оттам-нататък ще си се забавлява само. Пренебрегвайки факта, че игрите трябва да се доставят отделно. Повечето от тях реагират на молбите на детето с махване на ръка и отсичане: "Вече ти купихме компютър. Какво още искаш?" В резултата на това, на детето не му остава нищо друго, освен да потърси в Интернет.
Да, това са деца. Но и възрастните, обезпечени вече хора, също продължават активно да свалят торенти. Ако при децата става въпрос за неразбиране и липса на възпитание, то при съзнателните възрастни няма как да използваме подобни термини. Да се обяснят причините за това явление е сложно и да се опираме единствено на манталитета е нередно. Тогава излиза, че страната е пълна само с крадци, алчни за нещо безплатно. Има и такива, на които не им е ясно, защо да купуват нещо, което им се предоставя безплатно. С неразбиращи очи се гледа по-скоро на тези, които си купуват игри.
Няма да се опитвам да гадая причината, но мога да предложа един такъв пример:
До една къща се въргалят купчина керемиди. Всеки ги подминава, не му пречи мизерията. Тогава на някой му хрумва да сложи табела "Продавам керемиди. 1 лев за бройка." На другия ден вече нито една керемида няма на пътя.


Dragon Age 2 – играта станала разочарование за 2011 година

Първата част поставя висока летва като цяло в RPG игрите, до която втора част дори не успява да се приближи
Има хора, които предпочитат да свалят нещо, за да проверят струва ли да си дават парите за него. Предварително няма как да разберем качеството на продукта. Трейлъри и рецензии - добре, но те често могат да се окажат доста подвеждащи.
Вярно, подобни добросъвестни геймъри не са много. Хората в България все още не приемат на сериозно "интелектуалната собственост". Те възприемат игрите като програмен код, без да си дават сметка за дългия и упорит труд вложен от множество хора, които са изразходвали маса пари.
Когато някоя индустрия се развие достатъчно високо, тя с времето престава да получава нови клиенти, а понякога губи и старите. Хората сме устроени така, че винаги търсим нещо ново, нещо различно. И за да бъдат привлечени нови хора започва активен ПР. Честно или нечестно, всеки се опитва да привлече вниманието към себе си.
В западния сектор на игровата индустрия това вече е факт. По плакати и билбордове вървейки по улиците се виждат лицата на познати игрови герои. По телевизията се рекламират редовно. Вниманието трябва да бъде привлечено по всевъзможни начини. Най-важното е името да се знае от всички, не да се споменава само в геймърски предавания и списания, чиято аудитория е ограничена. Така човек влизайки в магазин вижда познато заглавие и решава да го купи. Нищо не привлича хората така, както нашумялото и скандалното.
Религиозни представители започват да обвиняват игрите във всички смъртни грехове, издатели и разработчици са заклеймени като сътрудници на дявола, а геймърите – това са хора продали душата си на Сатаната за развлечение. Така поне става с представянето на Dante’s Inferno през 2009 година. Действието се разиграва в Лос Анджелис на E3 (Electronic Entertainment Expo). Около павилиона се насъбира тълпа с плакати от рода на: "Религията- това не е оръжие!" и "Долу Dante’s Inferno". Тяхната цел е била да откажат хората да си закупят тази небогоугодна игра. Като цяло се вдига много шум около нея и по-късно издателството на EA си признава, че това е било част от тяхната ПР-кампания.


Участници в кампанията на EA за популяризиране на Dante’s Inferno.
Надписът на плаката може да се интерпретира така: Играй Dante’s Inferno и ще се озовеш в Ада.


Обществените организации обвиняват игрите в увеличаване нивото на престъпността, насилието, грабежите, съблазняване на непълнолетни и Бог знае още в какво. Един от най-големите разиграли се скандали в ефир по време на предаване е за играта Mass Effect, която е обвинена в пропагандиране на хомосексуализъм и откровена порнография. И всичко това, само защото в един от епизодите персонаж в играта показва голо дупе. Колко е помогнало предаването за продажбите на играта не се знае, но те определено са минали предвидените очаквания.


Ето заради този момент се разгаря огромен скандал

Вече се случва често на игрите да се приписват и масови убийства. Например преди няколко години, докато се изясняват причините за стрелба в американско училище, изкача името GTA. Вероятно си струва да бъде споменат и този проект.
През 1997 година няколко души учредяват компания наречена Rockstar Games. Първият проект на студиото трябвало да бъде гонка по улиците на голям град, гледан отвисоко. Но полученият резултат се оказал прекалено скучен за разработчиците. Тогава те добавили свободно предвижване из града, оръжия и възможност да се крадат коли. При това се осигурява свобода за действие и движение на играча. За своето време това е било нещо голямо. По този начин много играчи започнали да сеят хаос и геноцид по улиците на виртуалния град. Именно заради тази своя разкрепостеност поредицата става знаменита. И през всичките тези години нейната концепция е непроменена. Става само малко по-задълбочена – добавя се вътрешен сюжет, мисиите са по-разнообразни, а главният герой от мълчалив статист се превръща в колоритна личност, изпълняващ всичко, което му се нареди. Не е изненадващо, че това заглавие се спряга често, когато настъпи скандал по улиците на реален град.


Открадна няколко коли. Уби около 20 души. Денят мина по обичайно му.

Подрастващ откраднал кола, профучал по улицата и се блъснал в казана. Откъде да се сети за нещо подобно? От GTA. Деца набарали пушката на баща си и решили да пострелят по преминаващите коли. Кой е виновен? Пак GTA. Дете взема чук и с него пребива приятел и сестра си. Къде е видял нещо подобно? Естествено, в GTA. Веднага започват да обвиняват играта. Излиза така, че липсата на добри примери за подражание, лошото възпитание, липсата на родителски контрол и тенденциозно нарастващата наркомания сред младежите нямат нищо общо. За всичко са виновни игрите!
Истината е, че всяка игра на Rockstar се продава с внушителни тиражи, а която и да е игра от поредицата GTA средно статистически минава над 20 милиона екземпляра. И всеки скандал около играта добавя поне още 3-4 милиона продадени копия.


Джек Томпсън – най-изтъкнатият противник на насилието във видео игрите като цяло, и GTA в частност

Да си припомним масовото убийство на деца в Норвегия извършено от Брайвик. По време на съдебния процес стана ясно, че той обичал да играе World of Warcraft. И даже се предположи, че там тай е заговорничил със съучастници и планирал своите действия. Веднага върху играта се изсипаха обвинения. Това не трябва да ни изненадва. World of Warcraft преживя тежък период. Само за няколко месеца от там излизат няколко милиона души. Това спира притока на прииждащите ежемесечно десетки милиони долари, от които Blizzard внезапно биват лишени. Играта се нуждае от моментални свежи попълнения.

Друг скандал се разиграва и с Nintendo и портативната им конзола 3DS, с разработената за нея игра Mario 3D Land. Представители на асоциация PETA (американска социална организация, бореща се за правата на животните) заяви, че играта пропагандира жестоко отношение към животните и носене на кожи, понеже главният герой - Марио, може да бъде преоблечен в алтернативен костюм на вид миеща мечка. Заради това предупреждение продажбите дори на самата конзола 3DS не се проведоха особено успешно.


Ето го и Марио облечен в заклейменото костюмче

Явно игровата индустрия попада в някакво безизходно положение. Издателствата използват всевъзможни крайни мерки, за да привлекат внимание към своите проекти. Да се избиват вложените средства става все по-трудно. Похарчените пари непрестанно растат. Например онлайн играта Star Wars: The Old Republic, струва на Electronic Arts над 200 милиона долара. Малко са игрите с подобен внушителен бюджет. Но благодарение на грамотната реклама и касовото заглавие (малко хора по света не са чували за Междузвездни войни) проектът вече компенсира изхарчените пари и годините разработка.

В заключение мога да кажа, че игровата индустрия днес е все още във фаза на съзряване, преди да достигне пълното си развитие. Тя е енергична, целеустремена и непрекъснато движеща се напред. Едновременно с това, непостоянните вкусове, често са препъни камък за нея. Това, което в момента изглежда установено, утре може да се изпари като утринна роса на слънце. А забравеното старо изведнъж отново да бъде издигнато на пиедестал.

Ако ви е станало интересно, можете да си припомните първа и втора част.

По материал на Quest Time



Категории новини