юли 12

По-задълбочен поглед към Baron Wittard: Nemesis of Ragnarok

 Новини  didka222  Коментари: 0
Вашият домакин за вечерта
Baron Wittard: Nemesis of Ragnarok – това е приключенска игра от първо лице в стил Solitary Exploration, разработена от студио Wax Lyrical Games с издател Iceberg Interactive.


Утопия – впечатляваща със своята внушителност и великолепие сграда, проектирана от архитект барон Уитард. Години наред стои изоставена, след като довършителните дейности са спрени само няколко дни преди заплануваното грандиозно откриване на комплекса. Стотици луксозни апартаменти, огромни магазини и развлекателни зони са оставени на разрухата на времето. Подобна нестопанисвана сграда неминуемо се превръща в обект на слухове, на нея започват да се приписват всички неволи сполетели околните населени места. Неизбежно и тук веднага се разпространява мълвата, за призрачна енергия бродеща в комплекса, а след като няколко хора изчезват безследно в околността, вече всички са убедени в злите намерения на тази енергия.

Играчът ще поеме ролята на фото репортер, който е изпратен да търси сензации в комплекса. Там обаче ще се окаже, че неговата задача е много по-важна от това да задоволи любопитството на читателите, той ще трябва да противостои на злото и да обърне събитията така, че да предотврати Рагнарок.


Специфики по време на игра
Геймплея позволява пълно завъртане на 360 градуса, като се върви напред с ляв клик на мишката. Чувствителността на мишката може да се напасва според желанието на играча. На пръв поглед играта може да се стори малко тромава, защото има пауза след всеки клик, преди да се получи желаното действие. Курсора е центриран, ако желаете да достигнете менюто, картата или камерата в горния ляв ъгъл, ще трябва да използвате десен клик, за да освободите движението му по целия екран. Повторен десен клик отново заключва курсора в централна позиция.

Играта е нелиниейна, тип Myst – самовглъбено проучване в подходяща за целта атмосфера, за която подпомагат звуковете ефекти - самотно кънтящи стъпки в пусти коридори, скърцащи врати и поддаващи под тежестта на тялото загниващи дъски, на моменти се включва приятна и ненатрапчива музика, която по никакъв начин не нарушава атмосферата на спокойствие и изолация от външния свят. Единствената компания (ако може да се приеме като такава) е барона, който говори на играча през формата на амулет, той го насочва и му дава полезни съвети. Играта има субтитри и осем слота за запазване, които позволяват да бъдат презаписвани.


Барон Уитард е ерудирана и амбициозна личност, разчитайки на своите знания и умения, той е сигурен, че ще се справи с този необхватен проект. Самата Утопия се разпростира на голяма площ и крие много тайни тунели и проходи. Когато се озовете вътре оставате с чувството, че вдишвате наслоения прах натрупан от липсата на грижи. Боята се лющи по стените и навсякъде има оставени лични вещи, сякаш всеки момент някой ще се появи да ги прибере. И все пак успявате да видите растения в това мъртвило, колкото и да е слаба нишката, която ги придържа към живота. Как успяват да оцелеят, при положение, че самата сграда загива и то с невероятно бързи темпове? Вашата задача като играч е да обикаляте по тези изоставени коридори под съпровода на кънтящите си стъпки и да събирате руни, които трябва да бъдат „разтворени” със специфични предмети, за да се обедини тяхната сила и да бъде победена отрицателната енергия. Всеки един от тези предмети е защитен със сложен (рядко не чак толкова) пъзел, който вие ще трябва да преодолеете.


Инвентара е изключително олекотен, вземат се единствено руните, които трябва да бъдат превърнати в положителна енергия. За сметка на това, скицирането на ръка върху лист с химикал е просто задължително. Разработчиците са решили да ни спестят обичайно присъстващия дневник и в добавка са разпръснали отделни фрагменти от пъзели из цяла Утопия. Това не е толкова лошо, разбира се, човек се напряга да мисли малко повече от обичайното, когато не всичко му е сервирано на готово.

Играта има два възможни края, лош и добър, разликата е незначителна в заключителната сцена и по-осезаема в диалога.

Слайдъри, бутони, дори ханойски пъзел
Пъзелите на барон Уитард определено са сложни и изискват задълбочено мислене. Това е чудесна перспектива за някои играчи, но други могат да бъдат смутени. Ако сте играч, който обича на бързо да преминава играта и да пропуска пъзелите, то тази игра не е подходяща за вас или ще трябва да играете непрестанно със забит в помагалото нос. Пълно е с безброй сложни пъзели, за които трябва да се събира информация, прословутия ханойски пъзел също присъства, както и сума ти ръчки и бутони, които трябва да се натискат и да се проверява на съвсем друго място техния ефект. Има два неимоверно трудни плъзгащи се пъзела, един от които е заключителния. Той е способен да предизвика сълзи в очите дори на самия професор Рубик, след многобройни нулирания в напразни опити да го реши. Затова пък удовлетворението, което получавате при решаване на подобни пъзели е несравнимо и си струва положените усилия. В играта няма лабиринти и пъзели за време, също така главния герой не може да умре.


Ако трябва да обобщя какво представлява Baron Wittard: Nemesis of Ragnarok, за мен това е една игра, с визуално изкушение и мозъчно напрежение, и е подходяща за всеки, който има желание да напъне сивите си клетки, по-мързеливичките играчи не биха я оценили по достойнство.


Категории новини