мар 23

Fahrenheit

 Новини  didka222  Коментари: 0

«Тогава хората ще търсят смърт, но няма да я намерят, ще пожелаят да умрат, но смъртта ще избяга от тях…» (Апокалипсис, 9:6)

Вместо предисловие
Температура при която хартията гори по Фаренхайт е 451 градуса, температурата при която се топи метал по Фаренхайт е над 1500 градуса. С колко висок градус можем да измерим нажеженият със страсти и емоции, появил се в игровия свят, съвършено уникален, неприличащ на никой преди това култов интерактивен куест Фаренхайт, разработен от френското студио Quantic Dream през 2005 година? Талантливи разработчици? Добро попадение на тема? Дългоочаквана поява на шедьовър? Огромно желание за изключителен високохудожествен проект? Всичко това е събрано на едно място.
Сценарист и главен дизайнер на играта е Давид де Грутола (David De Gruttola), но за игровия свят той е познат като Дейвид Кейдж (David Cage).
За да останем обективни, трябва да се спомене, че проекта на играта се проточва мъчително дълго. Работата по «Фаренхайт» започва през 90те години на миналия век, но след мъчителни усилия, през 2003 разработчиците стигат до извода, че технологиите по това време не позволяват да бъде създаден подобен мащабен замисъл и замразяват проекта. Края на 2004 година носи лъч надежда и благодарение на нововъведенията в игровата индустрия, работата по «Фаренхайт» е подновена.


«Желанието да правя игри се породи в зората на 3D измеренията. Помня как изведнъж се откриха множество възможности благодарение на новата технология. Видях в това нов начин да бъде пресъздаден светът от всичките му страни. Това за мен беше начин да открия нови хоризонти» — казва Дейвид Кейдж в интервю.
«Фаренхайт» е топло приета от критици и журналисти, които споменават подчертано добрия сценарий, който като цяло спомага играта да обере множество награди. Да ги изброяваме няма смисъл, защото в крайна сметка най-важна е почетната награда за тази игра и нейните разработчици, безкрайната и пламенна любов на благодарните геймъри. Направена с много вкус и креативност, играта е предопределена да стане хит. Точна така и се получи.
Дали авторите са замислили проекта като дълбоко емоционално проникновение с привкус на мистика и философия? Или са искали да вкарат нововъведения в индустрията на компютърните игри, нещо свежо и необичайно? В случая са постигнали и двете. Така Дейвид Кейдж успява да предизвика революция в игровия свят, вдига толкова високо летвата, че ни остава само да се надяваме на нещо по-добро след това.

Само една крачка от криминале до мистика
Сюжетно играта сякаш е изградена от две части, в първата авторите ни предлагат качествена, компетентна и завладяваща детективска история, по всички правила на куест жанра, с бързо развиваща се история и абсолютно ясна логика. Не остава и капка съмнение за жизнената достоверност на представените в играта персонажи – Карла Валенти, Тайлър Майлз, Лукас Кейн. Нека да се запознаем с тях по-подробно.


Лукас Кейн - 31 годишен, неженен. Роден и отраснал във военна база Вишита, където родителите му са разработвали научни проекти. Като голям той се мести в Ню Йорк, работи като невзрачен служител в кантора, докато през една студена януарска нощ не убива в тоалетна на закусвалня напълно непознат за него човек. От този момент животът на Лукас се превръща в кошмар. И това не е само заради факта, че полицията го издирва. Лукас е измъчван от странни видения, за които няма никакво обяснение...


Карла Валенти - 28 годишна, неомъжена. Родена и отраснала в Бруклин, единствено дете в семейството. Страда от клаустрофобия. Работи като следовател в Нюйоркската полиция. Разследва убийството в закусвалнята. С напредването в случая научава все по-стряскащи подробности за ставащото...


Тайлър Майлз - 24 годишен, роден и израснал в многочислено семейство от Бронкс. Още като дете често става свидетел на жестоко насилие и беззаконие, извършено от бандите в Бронкс. С надеждата да промени нещата към по-добро, той постъпва на работа в полицията. Партньор на Карла Валенти...

Втората част от игровия сюжет неочаквано ни пренася в мрачен паралелен свят, изпълнен с мистични персонажи – сили на злото, демонични служители на някакъв древен култ, тайнствени оракули, изкуствени интелекти и подобни неща, които внезапно превръщат «Фаренхайт» от обикновена детективска история в спираща дъха мистерия, с размити граници между реалност и фикция. В края на краищата, сюжетът на играта ще ни отведе до определена цел, малко банална и често срещана – спасяване на човечеството, ни повече, ни по-малко. «Фаренхайт» обаче се разграничава рязко от серийното производство еднодневки със своята дизайнерска концепция, дори не успяваме да уловим момента на преход от обикновено криминале към необичайна мистика, защото двата жанра са майсторки преплетени. Това, че краят е малко неясен си признават и самите разработчици. Да, може и краят да за повечето хора да се окаже неочакван, но силата и духът на играта, високият градус на напрежение определено разтърси из основи игровия свят.

Някъде в Ню Йорк…
Снежна, необичайно студена вечер, неуютен и опустял заради лошото време мегаполис, малка закусвалня, изгубена в лабиринт от квартални улички. Полупразно заведение, персоналът се състои от една сервитьорка обслужваща и бара, някакъв случаен клиент, влязъл да се стопли и хапне, и полицай влязъл да опита поничките, както и ние с главния герой – Лукас Кейн, съвсем обикновен на вид млад човек, нормален средностатистически жител на града, каквито с хиляди се срещат в Ню Йорк.


Зад прозорците спокойно се сипе сняг и проблясва под светлината на уличните лампи, топлото кафе в каната мирише подканващо, уютна и приятна атмосфера. Спокойна, идилична картинка, ще си помислим, но точно до момента, в който нашият герой отива в тоалетната, където внезапно в пристъп на безумие, в порив на гняв, в някакъв необикновен транс или иначе казано – под въздействието на невидими сили, извършва нечовешко жестоко убийство на непознат човек. Спонтанно, необяснимо убийство без мотив. Какво става? Лукас е все още във временно умопомрачение, но разбира, че трябва да изчезне преди да се е появила полицията. В този момент се появяват още двама героя в играта – инспектор Карла Валенти и нейния партньор Тайлър Майлз.


От този момент играем с трима герои и как ще действат някой от тях зависи само от нас

На местопрестъплението полицията открива не само кръвта на жертвата, но и тази на потенциалния убиец – в случая Лукас. Том с произведения на Шекспир, оставен на сепартето става отправна точка в разследването, както и много вероятно, окървавеният нож, който ще попадне в списъка с улики, ако не сме успели или не сме искали да го скрием по време на играта. Така се сблъскваме с още едно попадение на авторите – те предоставят на играча сам да ръководи и управлява игровия процес, и сега от всички наши последващи действия и поведение ще зависи края на «Фаренхайт».


По-нататък сюжетът ни въвежда в невъобразим, фантастичен и екстремен водовъртеж от събития, непобиращ се в рамките на цялата тази причудлива смесица от екшън, мистика и криминале. Микс от задълбочена философия и откровена жестокост. Експлозивен коктейл от приятелство, любов, предателство, древен култ, възходи и падения, борба между добро и зло, трогателни детски спомени и чудовищна реалност, и в крайна сметка – патетичен опит да се спаси човечеството, спиращ дъха сюжет, който не позволява да се отпуснем дори за минута до последния епизод. Цялото това изобилие от впечатления ще ни отведе в мистериозен свят, където харизматичните и съвсем правдоподобни герои - Лукас Кейн, Карла Валенти и Тайлър Майлз разкриват тайната на някакво пророчество Индиго. Потапяме се дословно като в увлекателен холивудски филм и всичко това се отпечатва в съзнанието ни за дълго, смесени ярки спомени, проникнали и загнездили се дълбоко в душата ни.


Какъв ще бъде края на играта? Постъпвайте така, както сърцето ви подсказва по време на играта и най-вероятно героите от «Фаренхайт» ще открият своето щастие.

«Ще ми се повечето играчи да усетят атмосферата, която се опитахме да създадем тук, ако имате някакви резерви към видео игрите, силно се надявам Фаренхайт да промени вашето мнение. Също така се надявам, че повече хора ще изпитат изкушението да опитат нови творчески възможности, използвайки своето вдъхновение, талант и амбиции, има още много интересни неща, които предстои да бъдат изобретени. Фаренхайт заемаше сериозна част от нашия живот през тези две години и се превърна в истинско интелектуално приключение за екипа на Quantic Dream, мъчейки се да се справим с неразрешими преди проблеми. Ще съм безкрайно щастлив, ако Фаренхайт намери място до книгите, филмите и музиката, които са оставили във вас дълбоки и незаличими впечатления» - Дейвид Кейдж.

Раждането на шедьовър
Естествено, след като се е превърнал в хит, «Фаренхайт» става култов шедьовър за милиони играчи. Какво е необходимо да притежаваш, за да създадеш шедьовър? Отличен драматургичен сюжет, достоверни и непринудено харизматични персонажи, увлекателен геймплей, прекрасна и запомняща се музика. А, ако разработчиците имат и свой, неповторим авторски възглед, с който да пречупят концептуално остарялата статичност на компютърните игри, то тогава получаваме шедьовъра на Дейвид Кейдж.


Обучение
В самото начало ни се предлага обучение, още преди да започнем играта. Категорично не се препоръчва този процес да бъде пренебрегнат, защото впоследствие ни предстои да се сблъскаме с достатъчно сложно управление и това не е единствено факта, че трябва да последваме съответния цвят от разделения на сектори кръг, отговарящ за бързата реакция на съответния герой.
В много от случаите нашите грешки или забавяне ще им струват живота.

Управление на играта
Ако нямаме геймпад, клавиатура и мишка ще са нашето непосредствено оръжие в борбата с особено недружелюбно управление. Тези, които ще играят с клавиатура ще използват основно бутони 2, 4, 6 и 8 от цифровата част. Общуването между персонажите става посредством избор на реплики от списък за много кратко време и да не забравяме – всяка реплика има своето влияние при изхода на разговора!
Има моменти при които героите преминават сложни участъци, тогава трябва да натискаме съответните бутони и да задържаме по този начин указателя в средата на скалата. Понякога трябва да се редува бързо натискането на два бутона, все едно помагаме на героя да извърши нещо, което изисква усилия.
Разработчиците са предвидили и малки изненади – в играта могат да бъдат открити карти даващи бонус точки. В специална секция от менюто за тези точки можем да си "купим" различни бонуси: музика, предварителни скици, интересни сцени с персонажи от играта, а също така има и кратки филмчета за създаването на самата игра.


Видео, звук, музика
Музиката се вписва поразително хармонично в играта. Саундтракът на «Фаренхайт» спокойно може да се конкурира с известни музикални произведения на забележими композитори. И това не трябва да ни изненадва, защото Дейвид Кейдж е не само сценарист и отличен разработчик на видео игри, но и професионален музикант. Музиката на Анджело Бадаламенти (станал известен с музиката написана за сериала «Туин Пийкс») пасва на сюжета с достоверна илюстративност и проникновение.
Не на последно място е и перфектния дублаж на актьорите, които успяват да предадат детайлно и най-малката интонация, подсказваща ни душевното състояние на героя. Също така и звуците на околния свят във «Фаренхайт» са безукорно достоверни и разпознаваеми от живота.
В бонус менюто има филми, където са представени по интересен начин героите от «Фаренхайт», които правят в интерактивните сцени десетки движения без аналог в която и да е компютърна игра преди това. При създаването на играта се е използвал ефектът от движенията на истински актьори, затова самите герои в играта се движат напълно реалистично. За всеки от персонажите се е наложило да се направят над сто анимации, за да се проектират движенията и над тях са работили хореографи, спортни консултанти - по бокс, баскетбол, определено това не са обичайните щатни служители. Впечатлява, нали?


Атмосфера
За атмосферата във «Фаренхайт» няма смисъл да се говори. Тя обхваща цялата игра, от невероятната музика до психологичното състояние на героите, в здрачния пейзаж на града покрит със сняг, в мрачните локации, в очакването да се появи неизбежното бедствие. Безнадеждност, предчувствие, страх, очакване… всичко това е атмосфера.

Графика
Трябва да си признаем, че графиката на играта е далеч от идеалната. Леко ръбести персонажи, както на мен ми изглеждаха, същото така недостатъчно дообработени текстури и фонове. Ако разглеждаме днес графиката на «Фаренхайт» ще останем малко скептични, съвременните графични решения са много напреднали. Дори Дейвид Кейдж е поел с огромни крачки напред с невероятния си по мащаб на графичния дизайн проект «Heavy Rain». Но не може да не отбележим възрастта на «Фаренхайт», а и ако трябва да бъдем справедливи, обикновената графика на играта е заплатена с лихвите отгоре с великолепно използваната технология motion-capture, която позволява нарисувани персонажи се движат като живи хора, а това впечатлява много.


Геймплей
Колко игри познаваме, в които героите са напълно естествени, като на филм или просто както в реалния живот, да си наливат мляко или уиски, да закусват, да вземат душ, да застилат леглото, защо да не посвирят и на китара или да се изходят в тоалетната?
Във «Фаренхайт» персонажите действително водят обикновен, естествен живот. Спят, хранят се, ходят на работа, говорят с колеги, изясняват взаимоотношения, перат дрехи, като цяло извършват всички битови занимания от ежедневието. И ние живеем като техния живот, дори живеем вместо тях, защото ефектът на присъствие в играта е толкова реалистичен, че в даден момент забравяш, че Лукас е от едната страна на монитора, а ти от другата. Тук обаче се появява още един важен момент – налага ни се постоянно да поддържаме настроението, доброто психологично състояние и умственото здраве на персонажа. И как става това? Ще разберете, ако играете играта. «Фаренхайт» е с безкрайно депресираща история, затова нашите герои могат буквално да загинат без задължителния енергиен заряд.
В този проект разработчиците са използвали полиекранен метод на изображение - можем едновременно да следим действията на своите герои и заедно с това да забелязваме случващото се в околната среда на самата локация или действията на други персонажи. Този прийом е чисто кинематографичен, а с възможността да превключваме от един персонаж на друг, ни се дава възможност да следим по удобен за нас начин развитието на сюжетната линия.

Послеслов
«Fahrenheit» – това е моя принос за трансформацията на игрите в съвременна форма, да се изразяват и предават емоции. Решенията, които съм предложил не са единствените, но Фаренхайт има голяма заслуга с това, че задава въпроси и дава конкретни отговори. Играта показва, че може да бъде създадена интерактивност, която предоставя нещо много повече от убийства на чудовища по коридорите или разбиване на сандъци в търсене на амуниции. Тя показва, че може да бъде достигнато дълбоко съпреживяване. Показва, че може да се разкаже история и да се играе игра без жертви, само с интерактивност и съдържателност» — Дейвид Кейдж.
И няма как да не се съгласим с това. Не съм фанатичен поклонник на «Фаренхайт», но не мога да подмина едно истинско произведение на изкуството в този жанр. Както не можем да подминем картина или песен, без да им отдадем дължимото. За един истински шедьовър не е трудно да дадеш оценка – той на практика е гениален.


Категории новини