яну 02

Ревю на Broken Sword: The Serpent’s Curse

 Новини  4140140  Коментари: 0
Най-добрите години на серията за Broken Sword отдавна отминаха. Първите две части станаха класически дори и сред другите класики, но след тях англичаните под ръководството на Чарлз Сесил леко оплескаха нещата. Първо пришиха трето измерение и се получи нещо страшно, след това се пошегуваха с жанровата структура - например със "стелт"-а. Експериментите стигнаха до там, че Broken Sword 4: Angel of Death едва не стана печален финал. Какво се случи след това се досещате: Чарлз Сесил се появи в Kickstarter и подвикна оттам: " Хей момчета, кой иска едно старомодно приключение? С дълги диалози, странна логика, и в допълнение напълно двуизмерно?" Доста хора вдигнаха ръка и вместо поисканите четиристотин хиляди долара, почитателите с радост вложиха почти два пъти повече средства и може да се каже че не сгрешиха в преценката, тъй като петата част по всичко личи, че ще изчисти натрупалия се негативизъм и разочарования от преди.

Джорд Стобард отново е в Париж. Сега той е застрахователен агент и в сферата интереси на кантората му попада художествената галерия "Blue Lizard", от където посред бял ден е открадната картина, между другото убивайки собственика на галерията. Картината не е от тези, заради които нахлуват в Лувъра или студенокръвно стрелят по хора, така че Джордж отново поема ролята на детектив, хваща под ръка журналистката Никол Колар и с познатите методи започва да разплита кълбото не на едно престъпление, а на цял заговор.



Ако се пропуснат детайлите, по подробна схема са разработени почти всички приключения в Broken Sword. Странно произшествие, тайнствени злодеи, смъртта ти диша във врата. Все пак, това не означава, че Serpent’s Curse е обсебена от идеята за остро сюжетни обрати, като булеварден детективски роман написан от повече или по-малко грамотен автор запознат с основите на логиката. Мечтателите от Revolution отделят по равно внимание на сценария и на героите, разигравайки тънка и почти винаги остроумна комедия. A сценаристите, съответно, с помощта на подходящо вмъкнатите убийства смесват всичко в един трилър, съумявайки да не изгубят линията на мотивация и направят героите сковани.
Действащите лица не са много, затова на всеки е отделено достатъчно време на екрана. Героите на втори план също са комични, но без да се превръщат във фарс и клоунада. Изключение е само жандарма Мо, честен, неподкупен и верен на идеалите, но измъчван от иконтиненция. Най-малко два пъти ни принудят коварно да провокираме пристъп на заболяването, за да изчезне жандарма в тоалетната. Забавно е, но има още един персонаж със същото заболяване - за щастие зад кадрово. Тези шеги за "пиш-пиш" още първия път са гаф, да не говорим за извикването на бис..
Останалите участници в действието създават още по-интересни образи. Следователят Наве — формално експерт патолог, а действителност обсебен от трупове и кръв властен дребен тиранин, не унаследил и капка от обаянието на френските комисари от жандармерията. Друг събирателен образ е Роман Медовски - руски олигарх явяващ се събирателен образ на истинския "патриот". Бивш служител на КГБ занимавал се с цветни метали и нефт, успял да се възнесе на финансовия Олимп и предпочел да живее в британската столица. Опасен противник, защото е далновиден, прави си сметката и е тясно свързан с престъпния свят, а най-главното — изобщо не прилича на злодей.



Локациите в Broken Sword: The Serpent’s Curse са нарисувани със същото старание и любов, както и преди. Уютните улички на Париж - дори паважа е топъл като спяща котка, задушния офис на агенцията за охрана, бохемския апартамент с творчески безпорядък - пейзажите са един от друг по-приятни, но необходимостта да се движиш по сюжета все пак ще те накара да се откъснеш от съзерцанието. Задачите тук, както и в повечето класически куестове са две — бърборене и търсене на изход от отчаяни ситуации. За съжаление няма минувачи, а хората са представени от банални модели с тестури, извикващи в паметта неясни Runaway образи. Малко е неприятно, въпреки че стила на първите части не е претърпял значителна загуба — фигурите са отрендвани в доста "традиционна" форма.



Диалозите са оформени просто: два реда от иконки, символизиращи темите за разговор. В горния ред са условните "таг"-ове на обсъжданата тема, а в дъното са предметите от инвентара. Това е всичко. Предлагаш на вдовицата Бижу кибритена кутия с хлебарка и чуваш забавна реплика на отказ. Не всички варианти са озвучени и да изтезаваш персонажите като им подаваш подред всички предмети не е целесъобразно, но понякога е забавно.
Сферата на приложение на инвентарния "багаж" извън диалозите не е много широка. Обикновено се изисква да донесеш нещо на някого, а заиграването с механизми или пренебрегването законите на логиката е на заден план. Никой не те кара да правиш явни глупости или да измисляш многоетажни комбинации като в машината на Голдбърг. Проблемите се решават така, както биха се решавали в действителност. За да помогнеш на старчето Лейн, пъхваш под носа му парфюм с агресивен аромат: амоняк нямаш под ръка. Трябва да изчегърташ дъвка - изстъргваш я с журналистката карта. Че то за какво друго да я използваш?
Но попътно Revolution успяват да се упражнят в нерационалност: ако от машината за унищожаване на документи стърчи наполовина нарязан лист, то защо да събираш мозайката от изрезки, когато можеш да разпарчетосаш машината и извадиш документа? Или, да кажем, отваряш прозореца с помощта на химична реакция, позната от интернет видео.



Предметите от инвентара често може да се обединяват един с друг, но с успешен резултат само няколко пъти в играта. Някои от пъзелите са стари колкото вековните Галапагоските костенурки, но като цяло действията на Стобард не предизвикват недоумение и той рядко прибягва до алтернативната квестова логика, толкова не харесвана от новаците в жанра и в основата си се ръководи от човешките навици, а не от измислени закони. Балансът между апатичната простота и непосилната сложност се съблюдава навсякъде. Между впрочем от цялата Broken Sword 5: Serpent’s Curse за сега е достъпна само една част, но това не означава, че играта ще се превърне в сериал по правилата на Telltale Games. Просто Revolution не се оказаха готови за представянето и я разделиха на две части. Но дори половината от готовата игра създава впечатление на успешно произведение, макар че прекъсва на най-интересното място. Най-после серията се върна към формата, която се очакваше от нея. Както споменах в началото, създаването на Serpent's Curse бе подкрепено с дарения от почитателите на поредицата. Разбира се, тези, които са направили вноска в бюджета се споменават във финалните надписи.Ако сте от тази порода хора, които не пропускат досадния лист от имена и го четете до края, то ви поднасям съболезнованията си - титрите са толкова дълги, че даже хронометъра се умори да ги измерва.

Категории новини