Когато сте обаятелна, красива и талантлива оперна певица в Париж, е малко трудно да не бъдете отвлечена от смрадлив нисък вампир имитиращ ръст над един метър. Съдба. Той все пак намира смъртта си, понеже не е наясно с неписаното правило, че когато си по нисък от метър е добре да си затваряш плювалника. Доволна от случилото се Мона се опитва най-после да промени живота си. Във всеки случай за нея си беше живот, защото Мона е най-отричащия у себе си вампирското индивид. Опитва се да внуши на себе си, че пие червено вино с метален вкус и излиза нощем, защото е нощна птица. И като споменахме птица не можем да пропуснем Фрьодерик, приятелят и прилеп, който често я връща към действителността със саркастичните си забележки. Той е нещо като Scrat в Ice Age - брънката свързваща елементите, макар да е уж незабележима.

Визия

Визуалното оформление на играта е на Bill Tiller, така че е ясно, играта има чар, духовитост, атмосфера и палава визия. Планините се кривят на някъде си, всичко е заоблено, завито, сладурско и откачено, всичко е и много лилаво. Играта е 2.5D, което в превод ще рече, че е комбинирана двуизмерна с триизмерна графика.

Геймплей

Геймплеят в комбинация с оригиналността и хумора е най-силната черта на тази игра. Ето такъв точно е типът игра, която наричаме „класически куест” и в който историята е придатък към някакви нелогично навързани пъзели. Решенията които вземате са комични и когато веднъж схванете логиката в стил Monkey Island те стават съвсем очебийни, така че не се налага да пробвате изпитаната техника „използвай всичко върху всичко”. Ако все пак се затрудните винаги можете да натиснете приятелски Tab и на екрана ще видите всички предмети, при които вашето вмешателство е желателно. Готино е, че малкото прилепче е част от инвентара и можете да го изпращате да върши някои задачи вместо вас. Друга оригинална хрумка покрай инвентара е, че Мона не носи всички боклуци, които и скимне, че може да са и полезни някога, а ги запазва само като идея.
Действията, които можете да извършвате, са доста стандартни - говорене, гледане, замъкване на трибуквието до дадена точка и използване на нещото. При придвижването обаче има врътка. Вие сте вампир! Когато ви скимне, можете да се претворите в малка летяща прилепка и да изплющите с крилца до желаната дестинация.

По геймплея: странно е, че половината обитатели ще поискат от вас не друго, а да ви наемат да очистите някой техен враг. В какъв свят живеем, бе хора (и плъхове и гаргойли)?! Чак леко се повъзмутих вече… Не останаха ли други услуги…?!

Сред по-тъжните неща в играта е финалът и то не за друго, а защото идва преждевременно. Общо взето, точно когато си мислите как тепърва ви предстоят много нови възможности и вероятно сте по средата на приключението, започват да текат финални надписи. За да ви успокоя обаче, ще споделя: подочух, че продължението на играта вече се готви. Така че ще стискаме палци да е скоро заедно.

Визия

Bill Tiller има, както се казва, не пръст, а цяла длан или ръка чак до рамото, ако щете, във визуалното оформление на играта. И за пропусналите - той е отговорен и за създаването на Monkey Island, така че е ясно, че играта има чар, духовитост, атмосфера и палава визия. Планините се кривят на някъде си, всичко е заоблено, завито, сладурско и откачено. В конкретната игра всичко е и мнооого лилаво. И като цяло се вижда, че концепцията е супер яка, напълно издържана в негов стил.

Единствено не е готино това, че при финалната визуализация някои детайли се губят. Играта нарича сама себе си 2.5D, което в превод ще рече, че е комбинирана триизмерна и двуизмерна графика. Кофти е, че въпреки добрия замисъл обаче много от нещата са доста ръбати и оставят достатъчно на въображението. За сметка на това пък други са много по-добре пипнати… Просто трябваше да имa повечко баланс.

Анимациите обаче са зле. Там всичко е леко размазано и някак неподходящо за игра, излизаща в навечерието на 2009 г. Особено като се има предвид, че A Vampyre Story е със суперстори, много добро чувство за хумор и яки пъзели.

LOLs

Много пъти споменах, че ще се посмеете добре. Да няма заблудени обаче. Това не е гарантирано. :) Играта предлага различно чувство за хумор в различни ситуации - явно за всекиго по нещо. Освен стандартното затапване, което и тук довежда мен до истеричен кикот, има и бъзици с популярни фигури като Рататуи, Хари Потър и смея да гадая - Джордж Буш (който и да е недефинирания Джордж, който се провиква от ада). Като стана дума, между другото май не ви казах - пъкълът е всъщност вашето мазе в китното замъче в Драксилвания. Слизате по стълбите и хоп - ад, дяволи и т.н. По-горе пък един килим от меча кожа ви хвърля по едно две очи, докато ширите из стаята. Откачен свят… Освен замъка между другото ще видите и други места, когато най-накрая се измъкнете оттам и тръгнете да си дирите щастието с надежда да стигнете Париж и да покажете таланта си на оперна певица.

Изобщо да не ви разправям - играта е за чудо и приказ и само чака да си я вземете. Успех! :)

Източник: PcMania