Уникалната атмосфера на ECHO ще отеква в съзнанието ви и след самото приключение

Докато за пореден ден усещам как ставам все по-ниска и прегърбена пред монитора, а очите ми още по-червени, немощни и безнадеждно давещи се (насълзени са... :-)), глътка свеж въздух ме кара със сетни сили да ококоря зъркелите и отново ентусиазирано да се вторача в светещия омагьосващ правоъгълник насреща. Напълно неоправданият ми мързел беше преодолян и се впуснах в

поредното приключение
Пред мен се разкриха широки поляни, скали и непрогледни пещери. Последните прочее бяха в промишлени количества. Като абсолютен любител на мрачните бездни, дори само това би приковало вниманието ми, но тук има нещо повече. Вие се превъплъщавате в Арок - праисторически ловец с див поглед и груби черти. За малко странен намирам и факта, че на официалния сайт на играта се мъдри инфото, че въпросният е на 15 години (усъмних се, че поради изморените си очи може и да съм недоскивала нещо, но и на втори, и на трети поглед информацията не се измени). Все пак обаче имайте предвид, че това са други времена и може тогава това да е било нормално (кого заблуждаваме?)...
И така... Съвсем спокойно си ловувате и гоните елени, когато пред вас от нищото се изправя грациозната фигура на гигантска лъвица. Мислите си - „Добре, че съм с кафеникава препаска и няма да си проличи, ако се изпусна..." Е, не съвсем. По-скоро осъзнавате, че това не е най-добрият момент да напрягате недоразвития си праисторически мозък, а по-скоро да наблегнете на натоварването на мускулестите си долни израстъци. След кратък спринт успявате да се шмугнете в една пещера (е как да не ги обичаш, като изникват така удобно точно там, където ти трябват). В нея спретвате огън и започвате да обмисляте следващата си стъпка, свързана със спасяването на кожата си. Когато изведнъж с крайчеца на окото си забелязвате някакви странни знаци. И по-точно -

скални рисунки
Това прояснява съзнанието ви и ви напомня за Клем - ваш учител от детството ви. Истински майстор-художник, който ви е разказал всичко за древните духове, рисунките и ритуалите. Но точно заради тях е трябвало и да ви напусне. Окуражени от спонтанната поява на този топъл спомен, разбирате, че сега е моментът да тръгнете по неговите стъпки.
Всъщност тук започва и истинското приключение...

Източник: PcMania